<Грах>>

Имало едно време един принц, който искал да се ожени за принцеса, но тя трябвало да е истинска принцеса. Той пътувал по целия свят, за да намери такава, но никъде не можел да получи това, което искал. Имало достатъчно принцеси, но било трудно да се разбере дали са истински. Винаги имало нещо в тях, което не било както трябва. Затова се върнал у дома и бил тъжен, защото много би искал да има истинска принцеса.

Една вечер се разрази ужасна буря; имаше гръмотевици и светкавици и дъждът се изля като пролив. Изведнъж се чу почукване на градската порта и старият крал отиде да я отвори.

Беше принцеса, застанала там пред портата. Но, Боже мой! Каква гледка ѝ бяха създали дъждът и вятърът! Водата се стичаше от косата и дрехите ѝ; тя се стичаше по върховете на обувките ѝ и отново излизаше по петите. И въпреки това тя казваше, че е истинска принцеса.

„Е, скоро ще разберем това“, помисли си старата кралица. Но тя не каза нищо, влезе в спалнята, свали всички завивки от леглото и сложи едно грахово зърно на дъното; след това взе двадесет дюшека и ги сложи върху зърното, а след това двадесет пухени легла върху дюшеците.

Така принцесата трябваше да лежи цяла нощ. На сутринта я попитаха как е спала.

— О, много лошо! — каза тя. — Едва ли съм затворила очи цяла нощ. Само Господ знае какво имаше в леглото, но лежах върху нещо твърдо, така че съм черна и синя по цялото си тяло. Ужасно е!

Сега знаеха, че е истинска принцеса, защото беше усетила граховото зърно през двайсетте дюшека и двайсетте пухени легла.

Никой друг освен истинска принцеса не би могъл да бъде толкова чувствителен.

И така, принцът я взел за жена, защото вече знаел, че има истинска принцеса; и граховото зърно било сложено в музея, където все още може да се види, ако никой не го е откраднал.

Ето, това е истинска история.